Вояджър 2 е изстрелян на 20 август 1977 година

Вояджър 2 е изстрелян на 20 август 1977 година от Кейп Канаверал чрез ракетата Титан-Центавър. На 5 септември е изстрелян и Вояджър 1, също чрез Титан-Центавър.

Изстрелването на ракета Титан-Центавър с Вояджър 1. Image Credit: NASA

На 5 март 1979 година Вояджър 1 се сближава с Юпитер, а на 9 юли 1979 година и Вояджър 2 прави сплотяване с Юпитер. Изготвянето на цветни фотоси обаче е почнало още през януари същата година като фотосите към този момент са били по-добри от тези, които са били изготвяни благодарение на наземни телескопи. Вояджър 1 приключва Юпитерианската сесия през април, а Вояджър 2- през август. Двата галактически апарата са създали общо над 33 000 изображения на Юпитер и петте огромни спътника.

Динамичният Юпитер – анимация от Вояджър 1. Image Credit: NASA/JPL

Въпреки че астрономите учат Юпитер от епохи учените са сюрпризирани от откритията на Вояджър. Благодарение на изпратените данни те към този момент познават процесите в атмосферата, процесите, които протичат на спътниците, магнетосферата на Юпитер. Всичко това е било нещо напълно ново.

Но евентуално най-голяма изненада било откритието, че на Йо има дейни вулкани. Това е било първия път, когато вулкани са били забелязвани на друго небесно тяло с изключение на Земята. Изглежда, че интензивността на Йо въздейства на цялата Юпитерианска система. Счита се че Йо е основния източник на материя, която взаимодейства с магнетосферата на Юпитер. Вещества като сяра, О2 и натрий които постоянно са артикул на вулканите на Йо се откриват и във външните краища на магнетосферата.

Сатурн, сниман от Вояджър 2. Image Credit: NASA/JPL

На 12 ноември 1980 година Вояджър 1 се сближава със Сатурн, а на 25 август 1981 година и Вояджър 2 се сближава със Сатурн и стартират изследването на тази втора по величина планета в Слънчевата система и нейните спътници. Космическите апарати откриват, че атмосферата на Сатурн е съвсем напълно формирана от водород и хелий. Вояджър 1 открива че наличието на хелий в атмосферата на Сатурн е 7%, спрямо Юпитер, където наличието на хелий е 11%. За оставащите проценти – съвсем целия дял се пада на водорода. Може би по-тежкия хелий на Сатурн потъва във вътрешността в планетата и в случай че това е правилно това би могло да изясни за какво Сатурн излъчва повече сила в сравнение с полъща.

Сатурн е единствената планета, която има междинна компактност по-ниска от тази на водата.

Силни ветрове и урагани духат на Сатурн. Близо до екватора ветровете са със скорост към 500 метра в секунда като вятъра нормално духа на изток. По-силните ветрове са в действителност в региона на екватора като скоростта пада с преместването към полюсите.

Безпилотните галактически кораби Вояджър откриха нещо сходно на полярни сияния в региона на междинните ширини, само че излъчените електромагнитни лъчения са в ултравиолетовия набор. Същински полярни сияния се намират наоколо до полюсите, по-точно над 65 градуса широчина. Счита се, че полярните сияния може да вземат участие във образуването на въглеводороди които се отнасят към екватора.

Сатурн прави една обиколка към оста си за 10 часа 39 минути и 24 секунди съгласно измерванията на Вояджър.

Уран, сниман от Вояджър 2. Image Credit: NASA/JPL

Вояджър 2 прелетя и край Уран. Най-голямото сплотяване сред сондата и планетата е 81 500 километра (измерено сред Вояджър 2 и горната облачна повърхност). Изображенията на луните на Уран демонстрираха извънредно комплицирани геоложки обединения, което е индикация за бурно минало. Камерите на Вояджър 2 снимаха с изключение на познатите и още 10 незнайни до този миг луни. Вояджър 2 също по този начин откри, че Уран има магнитно поле, което е огромно и извънредно. Измерването на температурите сподели че на полюсите е съвсем толкоз топло в сравнение с екватора, само че самият екватор получава по-малко количество слънчева светлина през годината.

Нептун, сниман от Вояджър 2. Image Credit: NASA/JPL

През лятото на 1989 година Вояджър 2 прелетя край Нептун. Нептун е газов колос, който лежи оттатък астероидния пояс и е толкоз надалеч от Слънцето че човек би споделил, че е толкоз леден, че нищо забавно не може да се следи на него. Всъщност Нептун се оказа извънредно динамичен и турбулентен свят с доста мощни ветрове и урагани.

Характерна специфичност за Нептун е съществуването на метан в атмосферата. Това е и причина за присъщия синкав цвят, който се вижда на фотосите на Вояджър 2. Метана на практика всмуква по-голяма част от забележимата светлина и това, което се отразява е в синята част на електромагнитния набор.

Интересна специфичност на Нептун е присъщ вихър, наименуван Голямото черно леке. То, сходно на Юпитерианското Голямо алено леке е антициклон. То обаче се трансформира в много по-голям мащаб спрямо Голямото алено леке на Юпитер. Повечето от ветровете на Нептун духат в срещуположна посока на околоосното въртене – затова духането е най-вече в западна посока. В непосредственост до Черното леке скоростта надвишава 2000 километра в час – това са най-силните ветрове измерени на дадена планета, по-силни ветрове и от тези на Сатурн.